Акценти
-Няма как да избухнат протести като в Сърбия, и това ще се забрави
-Пламналата дискотека всъщност е склад за килими, барака на 60-70 години
– Ванче, трагедията в Кочани е неописуема. Ясни
ли са вече виновните и има ли реакция на властите?
– Наистина, мъката в този малък град е неописуема. Виновни има, и то не са един и двама, а на няколко нива. Първо, човекът, запалил фойерверките. Той е член на групата и е сред починалите. Едва ли е нужно да си специалист, за да знаеш, че не се пали в закрито помещение. Следва собственикът на заведението. Оттам – местните власти, които са били длъжни да проверяват за годността на обекта. Организаторите, които са допуснали деца под 18 години в нощно заведение. И накрая – Министерството на икономиката, което издава лиценза. Та арести и разпити вървят на всички нива. От бившия министър на икономиката, по чието време е издадено разрешението, както и секретарят му, който го е подписал. Разпитват и настоящия министър на икономиката. Междувременно кметът на Кочани подаде оставка.
– Министерството на икономиката дава лиценз, а не трябва ли от местната пожарна да разпишат, поне така е в България?
– Да ви призная, и аз не знаех, че това е задължение на Министерството на икономиката. Иначе проверките се правят от местните инспекции на труда, не пожарни. Това бил законът.
– И тази барака има лиценз! Това си е чиста корупция на всички нива!
– Какво друго да е! Статутът на сградата звучи нещо сложно, свързано с леката индустрия. Просто казано, било е склад за килими. Барака на 60-70 години. Затова е и пламнала за секунди. Нито таванът и стените са огнеупорни, нито е имало допълнителни изходи. Няма какво да се коментира. Всички са си затваряли здраво очите.
– Наистина е подсъдимо дори само разрешението на заведение с един изход, което побира 500 души?
– Абсолютно. Леснозапалимият таван и липсата на изходи са основните причини за смъртта на хората. Някои са били стъпкани, вероятно не са успели да станат, когато са паднали горящи греди. Не искам и да си представям картинката!
– Вярно ли е имало полицай вътре, който да следи за наркотици и малолетни?
– Да. Поне по думите на министъра на вътрешните работи – полицаят е загинал, докато спасява хора.
– Може ли трагедията да изкара македонците по улиците, както направи тази с козирката на гарата в Нови Сад със сърбите?
– Не. И да има някакви протести, те ще са малки, кратки. Сигурно ще има недоволство, но няма как да се повтори картинката от Сърбия. И причините са няколко. Първо, при сърбите това беше капката, която преля чашата. На тях Вучич им е писнал след 12 години в управлението. Тук правителството започва първия си мандат. И ако в Сърбия виновните бяха строители, свързани с държавни поръчки, тук са по-различни нещата. Повече вината е в местната власт и в този, който е издал лиценза. А той е от бившето управление. Второ, в Македония няма напрежение по външнополитическите теми. Македония е в НАТО, много важен факт. И подкрепя Украйна. И трето, от 30 години се занимавам с революциите на Балканите и съм убеден в едно – големи протести не стават без външна намеса.
– Е, кой ще плати на 300 000 сърби да излязат онзи ден?
– Има си организации, естествено, ще финансират няколко души, не стотици. Иначе да – подкрепата в Сърбия беше на феноменално ниво – протестираха не само студенти, но и пенсионери, фермери, каквито се сетите! Много им е писнал Вучич! Но пък и питам от какво се издържат тези организатори, та живеят 4 месеца по протестите. Финансиране има, и то не е от САЩ. Търсете го в Западна Европа. Между другото, тази масовост в Сърбия не може да бъде постигната в Македония и по друга причина – страната е разделена етнически надве. Бъдете сигурни, албанците изобщо не се интересуват от трагедията в Кочани. Страшна е омразата на етническа основа!
– Сериозно, няма ли да има съпричастност от тяхна страна? Иначе да, четох, че Кочани е изцяло с християнско население.
– Абсурд! Сетих се и за още една причина. Кочани и изобщо този край на Източна Македония е най- засегнат от обезлюдяването. Младите бягат! Кой да поведе протеста! Ами тези, които могат, са отдавна в Италия, Испания, Германия. Няма да се върнат, бъдете сигурни.
– Поддържате връзка с друг македонец, живеещ в София, който посрещна роднините на настанените в наши болници младежи от дискотеката. Знаете ли нещо повече?
– Само знам, че пристигнаха веднага с децата си, моят приятел им помага чисто логистично – с настаняване, храна. Организира акция за даряване на кръв и чрез \\\”Марица\\\” моля наистина – който може, нека се отзове.
– Реакцията на България с приемането на младежите в нашите болници може ли най-после да счупи тази стена на омразата между двете съседни държави?
– Не. Това ще се забрави за три дни, гарантирам. Просто някои хора в Македония много мразят България и няма да допуснат промяна. Така им е изгодно и на тях.
– Добре де, няма ли една хубава дума да се чуе?
– Колкото се чу и за ваксините срещу ковид. Вие знаете ли, че България първа прати такива? Помогна един меценат, но името ми излезе от главата. Македонците се тълпяха по границите, за да вземат ваксини. И то качествените – \\\”Пфайзер\\\”, \\\”Модерна\\\”. Чак после помогнаха сърбите. И то пратиха някакви китайски ваксини. Знаете ли какъв е проблемът – България няма лоби в Македония. Няма медии. Ако имаше, щеше да е друго. Сърбия има, дори Черна гора, Хърватия. Не и България.
– И без лоби – чак такава омраза, дори след човешки трагедии като тази или катастрофата на \\\”Струма\\\” с 45 изгорели жители на Македония! Тези моменти би трябва да сближават хората?
– Знаете ли кой се мрази най-много? Ами най- близкият. Това е! Какво има да мразиш на един исландец например!
– Тук съм съгласен. Между другото, има ли осъдени по трагедията с автобуса на АМ \\\”Струма\\\”?
– Всичко е отдавна забравено. Както ще стане и сега. Съдеха собственика на фирмата, но никой не лежи в затвора. Той беше доста близък до албанската партия, която тогава управляваше.
– Възрастните поколения, ясно, ще си отидат с омразата. Но какво да направим за младите, че да се съберат, да живеят заедно? Да не се мразят?
– Вие май скоро не сте минавали през границата с Македония. Пътищата са в окаяно състояние. Не са мръднали. Жп връзка продължава да няма. Нов граничен пункт не е откриван. Не само! Тези дни падна козирката на Девебаир. Добре че не уби никого!
– Това е срещу Гюешево – най-големият, нали?
– Точно. Смятайте от колко години не е правен. Това е отговорът ми. Козирката падна, иначе най- голямото престъпление е да внесеш българска книга в Македония. Страшен престъпник ставаш. По-безопасно е в заведение да вкараш наркотик, отколкото българска литература.
– Между другото, зачетох историята на Кочани. Преди войните от 1000 къщи там половината са били български.
– Много четете.
ВИЗИТКА
Ванче Гелевски е роден и израснал в Кавадарци, днешна Република Северна Македония. Като студент записва специалност \\\”Журналистика\\\” в Софийския университет. Оттогава живее в столицата ни. Работил е във вестниците \\\”Монитор\\\”, \\\”168 часа\\\” и \\\”България днес\\\”, сътрудник на още куп родни медии. Тънък познавач на Балканите.
