Архиепископ Виганò: Лъв XIV проповядва „точната противоположност на учението на Църквата“
Архиепископ Виганò заявява, че похвалата на Лъв XIV за Просвещението е „обратна операция“ спрямо осъждането на либерализма, религиозния индиферентизъм и революционните принципи от предишни папи.
Архиепископ Карло Мария Виганò
28 септември 2026 г., понеделник
Бележка на редактора: Следващият текст е публикуван първоначално от архиепископ Карло Мария Виганò в X на 28 септември 2026 г.
В Париж, в Елисейския дворец, Лъв XIV възхвали Просвещението като „завоевание“, заяви, че „правата на човека“ — „по-специално религиозната свобода“ — са „присъщи на природата на личността“, и представи „Свобода, равенство, братство“ не като девиз на Революцията, а като „универсални етични изисквания“, които намират в Евангелието „неизчерпаем източник на вдъхновение“. След това издигна Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. до статута на „крайъгълен камък“ на нравствения напредък.
Това е точната противоположност на учението на Църквата до Пий XII:
- Григорий XVI в Mirari Vos нарича „безумие“ твърдението, че на всеки човек трябва да се гарантира свобода на съвестта.
- Пий IX в Quanta Cura и Syllabus осъжда заблудата, според която всеки е свободен да приеме религията, която смята за истинна; че вече не е уместно католическата религия да бъде единствената държавна религия; че е похвално да се разреши публичното практикуване на всеки култ; че тази гражданска свобода не развращава нравите; и че Римският понтифик може и трябва да се помири с прогреса, либерализма и съвременната цивилизация.
- Лъв XIII в Libertas и Immortale Dei стига до същината: няма естествено право на заблуда; истинската свобода е да вършиш добро; държавата признава истинната религия, без да я поставя на едно равнище с лъжливите.
- Пий XI в Quas Primas и Mortalium Animos ни напомня, че мирът и достойнството произтичат не от бунта, изразен в Декларацията за правата на човека, а от общественото царство на Христос.
- Пий X в Notre Charge Apostolique разобличава революционната триада такава, каквато е: равенство без йерархия, свобода без истина, братство без Бог Отец — подмяна на християнското братство, а не негово осъществяване.
Лъв XIV извършва обратната операция.
Той поставя Хлодвиг и Просвещението в една и съща редица, сякаш покръстването на Франция и гилотинирането на духовници и аристократи принадлежат на един и същ „гений“. Нарича завоевание онова, което римските понтифи са наричали напаст. Превръща в право онова, което неизменното учение на Църквата е наричало безумие. Прави Евангелието източник на масонски девиз, създаден, за да свали от престола нашия Господ Иисус Христос. И като цитира Йоан Павел II, поставя декларация на Организацията на обединените нации — документ без Христос, без Църквата, без естествения закон, получил пълнотата си в Откровението — на мястото на Преданието като мерило за „нравствен напредък“.
Лъв поставя папството в служба на религията на глобализма: достойнство без заповедите, свобода на съвестта против Божията воля, лъжливи религии като разновидности, които трябва да бъдат закриляни, многостранност като хоризонт и „справедлив“ секуларизъм като рамка.
Прево подписва хартата на безбожния човек с кръвта на мъчениците на Революцията. Както при големия разкол, онзи, който седи на Петровия престол, не възпира заблудата: той я благославя и я превръща в неоспорима догма.
