Споразумението за пандемичната готовност: троянски кон в крепостта на свободните хора
Затова трябва да припомним, че тогава имаше ежедневна и ежечасна медийна атака, че това е най-страшният момент в човешката история, че всеки с алтернативно мнение е саботьор и безумец, който трябва да бъде лишен от човешки права и пъхнат в концлагер и че ковид ваксините ни правят свободни. Което звучеше странно познато, едни радетели за европейска интеграция бяха написали 80 години по-рано на вратите на лагерите, че трудът ни прави свободни. Вървяхме към въвеждането на повсеместна задължителна ковид ваксинация, такава вече съществуваше в САЩ за големи групи хора, а в началото на февруари 2022 г. беше въведена чрез закон в Австрия, което означава, че много скоро щяха да последват подобни мерки и в другите европейски държави.
На този фон от страх и ужас един договор за предпазване от пандемии звучеше повече от логично.
След започването на войната в Украйна през 2022 г. концепцията за пандемията от SARS-CoV-2 рухна като колос на глинени крака, и от идеята за задължителна ваксинация за два месеца се стигна до свалянето на всички здравни мерки. Което е поредното доказателство за изкуствено индуцирания характер на тази глобална епидемия. Рязката промяна в обстановката не повлия добре на идеята за пандемично споразумение, започнаха да се появяват множество критики и съмнения и между договарящите в рамките на СЗО страни избуяха сериозни противоречията. Богатите не искаха да наливат огромни суми и да споделят безплатно интелектуалната собственост на здравните си продукти, бедните не искаха да бъдат изолирани от разпределението на финансови потоци и да бъдат използвани единствено като поле за здравни експерименти. Публично беше обявено, че противопоставянето е главно на тази плоскост. Но ако анализираме разпоредбите на споразумението, откриваме че това далеч не е всичко и съществуват някои изключително сериозни проблеми:
Кой, как и на какво основание обявява пандемията?
В различните версии на разработваното споразумение има промени в дефиницията на „пандемия/извънредна пандемична ситуация“, но сходното при всички тези версии е, че понятието остава твърде общо и неясно определено, и липсват конкретни количествени параметри, например за броя на засегнатите страни, за нивата на заболеваемост и смъртност за фиксиран период и др. Прави впечатление начинът, по който са дефинирани условията за настъпване на пандемия – те трябва или да са настъпили, или да има висок риск да настъпят?? Кой и как определя този висок риск и на базата на какви критерии, остава загадка. Последният разтеглив вариант на дефиницията вече е вкаран с напълно идентично съдържание в Международните здравни правила на СЗО при последните промени в правилата през миналата година. Международните здравни правила са правната рамка, която урежда функционирането на СЗО и страните-членки са длъжни да ги спазват. Те са посочени като източник на правото и в различните редакции на пандемичното споразумение.
Много интересни са и други промени, направени в тези правила през 2024 г. В предишните версии на правилата, включително предишната версия от 2022 г. отсъства понятието „пандемия“ или „извънредна пандемична ситуация“. Съответно отсъства право на СЗО и неговия директор да обявяват настъпването на пандемия. В чл. 12 от правилата е формулирано право на директора на СЗО да обявява „извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение“ (public health emergency of international concern). Тази извънредна ситуация обаче не е тъждествена с пандемия. СЗО обявява извънредна ситуация на 30 януари 2020 г. и декларира настъпването на пандемия на 11 март същата година. На какво правно основание тогава СЗО обявява ковид пандемията, остава неясно. Съгласно приложимото към онзи момент право СЗО и ръководните му органи не са оправомощени за това. През май 2023 г. СЗО обявява, че ковид заразата вече не е извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение, като много научни медицински публикации отъждествяват това с обявяване края на пандемията. Но вече видяхме, че обявяването на извънредната ситуация и обявяването на пандемията са две различни събития. Т.е. СЗО не са обявили официално края на ковид пандемията по простата причина, че те на са имали правната легитимация да обявят официално началото на тази пандемия.
Това се потвърждава и от промените през 2024 г., с които освен добавяне на липсващите дотогава понятие и дефиниция за извънредна пандемична ситуация, се изменя и чл. 12 от правилата, като изрично и на няколко места в текста се добавя, че директорът на СЗО може да обявява настъпването на тази пандемична ситуация. В алинея 4 се уточнява, че директорът първо обявява извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение, и по късно може да преквалифицира тази ситуация в извънредна пандемична ситуация. Точно това, което директорът направи през 2020 г., само че без съществуващо към онзи момент юридическо основание.
Съгласно актуалните формулировки в здравните правила решението за обявяване на пандемия се взема еднолично от директора на СЗО. Да, има текстове, че той се консултира със засегнатите държави. При несъгласие между тях и директора се задейства процедура по чл. 49 от правилата, съгласно която директорът се допитва до Комитет по извънредните ситуации. Но всички тези допитвания и консултации са чисто формални и директорът има право да вземе крайното решение относно пандемията по свое усмотрение.
Тук веднага възниква въпросът: не е ли изключително странно едно споразумение, чиято основна цел е да ни пази от пандемии, да не урежда процедурата по обявяване на пандемии? И не е ли още по-странно обявяването на тази пандемия да се осъществява самостоятелно от лице, което не е избрано от страните по пандемичното споразумение и не е контролирано от тях? Като комбинираме тези факти с разтегливия характер на дефиницията за пандемия („пандемия“ и „извънредна пандемична ситуация“ се използват като понятия с еднакво значение в различните редакции), то стигаме до извода, че обявяването на пандемия при сегашната уредба зависи единствено от капризите и зависимостите на един единствен човек. Което е извънредно опасно ца цялото човечество.
Ролята на частните организации
Материята на пандемичното споразумение засяга държавите и е свързано с тяхната суверенна воля. Въпреки това в споразумението е предвидено активно участие и важна роля при формирането на ключови решения на частни организации като международни неправителствени организации и корпорации. Те са конституирани в частта с основните понятия под името relevant stakeholders, което се превежда най-общо като „заинтересовани страни“. Тези организации преследват свои собствени цели, свързани с печалби и власт, и дори когато тези цели са за общото благо, то това благо е такова, каквото е видяно през очите на група психически неуравновесени мултимилионери. А често пъти представите за добро и благо на нормалните хора от целия свят и тези на богаташите от световния елит са коренно различни.
Пример в тази насока – в проекта на споразумението от 4 април 2025 г., във версията с корекциите на Европейския съюз (ЕС) откриваме много интересна бележка: „във връзка с консултациите, дадени ни от GAVI, буква f на съответната алинея може да бъде подсилена по следния начин“. И след това е даден нов вариант на текст от споразумението, при който се набляга на увеличено ваксинационно покритие, промотиране на имунизациите, подсилване на националните и регионалните вериги за доставка и имунизационни системи.
GAVI е голяма международна организация, като зад съкращението стои името „Глобален алианс за ваксини и имунизация“. GAVI се бори, както подсказва и името му, за повсеместна ваксинация на световното население, от изцяло благородни подбуди, разбира се. Най-големият частен спонсор на GAVI e обичайният заподозрян Бил Гейтс, най-големите държавни спонсори са Великобритания и САЩ. Хуманистът и борец за световен мир Йенс Столтенберг, който доскоро оглавяваше НАТО, е бил няколко години член на Борда на директорите на GAVI. Този алианс GAVI е толкова влиятелен, че виждаме как той директно лобира пред ЕС какви текстове да се вкарват в пандемичното споразумение, отговарящи на преследваните от него цели, и ЕС дори не си прави труда да скрие това. Мисля, че допълнителен коментар не е необходим.
Доставката на пандемични здравни продукти
В един от членовете на последната версия на споразумението е предвидено създаването на Глобална мрежа за доставка и логистика. На теория идеята е тази мрежа да осигури свободен достъп на всички до здравни продукти при възникване на пандемия или друга извънредна здравна ситуация. Мрежата е предвидено да се разработи от СЗО при консултации със страните по споразумението, страните-членки на СЗО, които не са встъпили в споразумението и частните организации. Следват голямо количество пожелателни общи приказки, като отговорността за всички конкретни условия, а именно структурата, функцията и базисните параметри на мрежата се прехвърля върху общото събрание на страните по споразумението: орган, който ще се създаде след подписването на пандемичното споразумение.
И тук веднага възникват следните въпроси: как ще се формират цените при масовата покупка на продукти, свързани с пандемията? Как ще се избегне прекомерната финансова тежест върху по-бедните държави, включително по-бедни държави в рамките на ЕС като България? Как ще се предотврати свръхзабогатяването на определени компании, доставчици на такива продукти, които имат своето лоби на ниво ЕК/СЗО? Дали в България например няма да бъдем принудени да закупуваме скъпи продукти на големи компании със съмнително качество и безопасност, вместо да ползваме национални продукти, които са преминали съответните изпитвания и лицензиране, като така стимулираме и родния производител? Дали въобще ще имаме реална нужда от здравните продукти, които ще ни принудят да закупуваме? Един от горчивите уроци на ковид пандемията е именно в тази насока, и ред западни медии повдигат тези въпроси за свръхпечалба и корупционни зависимости. Необходим е ясен и справедлив механизъм за закупуване на продуктите и определяне на доставчиците и цените, като прехвърлянето на топката към общото събрание очевидно е просто начин да се заобиколи неудобната тема.
Цената, която ще платим
Съвкупността от описаните в споразумението пандемични мерки, част от които изглеждат твърде общи и неясни, излишни или нарушаващи държавния суверенитет, са освен всичко друго и едно твърде скъпо удоволствие. Освен отделни клаузи за финансиране на разнообразни действия и процедури, на финансирането е посветен и един голям самостоятелен член. Член в правния смисъл на думата, разбира се. Предвижда се създаването на Координиращ финансов механизъм, който ще определя процедурите, при които всяка от страните ще набира тези средства, дали чрез отчисления от БВП, дали чрез заем, дали чрез помощи за по-бедните и прочие.
Както читателите вече сигурно се досещат, подробната уредба на функционирането на този механизъм не е налична в споразумението, а се прехвърля пак към бъдещото общо събрание. Посочено е също, че общото събрание ще избере едно или повече международни юридически лица, които да подпомагат дейността на механизма. Хората със склонност към безотговорно конспиративно мислене сигурно ще останат с впечатление, че тези международни юридически лица, както и международните физически лица, свързани с тях, рязко ще забогатеят на фона на енергичната борба и превенция спрямо пандемичната хидра. Тяхното забогатяване ще е правопропорционално на изтъняването на джоба на читателите на настоящата статия. Това са, разбира се, изцяло спекулативни разсъждения.
За да изчерпим темата за финансирането, цитирам един от заключителните параграфи в съответния член: „Общото събрание ще вземе подходящи мерки за ефективното приложение на този член, включително възможността да се изследват допълнителни финансови източници за подкрепа изпълнението на Споразумението, чрез всякакви канали на финансиране, вече съществуващи и нови, включително иновативни и тези отвъд държавната помощ за развиващите се страни“.
Когато за определено начинание са нужни иновативни финансови източници, тъй като стандартните явно не стигат, нещата мисля, са ясни и не е нужен допълнителен коментар.
Здравните рискове от пандемичните продукти
В някои от предходните редакции на пандемичното споразумение беше отделен цял член, който да регулира компенсирането на щетите на хората, които са увредени от нови ваксини, разработени за борба с възникнала пандемия. Това беше явно реакция на ситуацията с ковид пандемията, когато ковид ваксините бяха разработени в ускорени срокове, които противоречаха на добрите медицински практики, а от правна гледна точка разрешаването на употребата им беше на ръба на закона. Съответно от тези ваксини пострадаха огромно количество хора, чиято истинска бройка едва ли някога ще узнаем. Известна индикация дават подадените сигнали в държавните и регионални системи за докладване на странични ефекти, каквато е например VAERS в САЩ. Така че идеята като цяло не беше лоша, но пак оставаха без отговор ред въпроси.
1. Защо се коментира отговорността само от вреди за ваксини, а не отговорността за вреди от всякакви лекарствени продукти?
2. Защо беше посочено, че страните-членки ще финансират механизмите за обезщетение, а не производителите на ваксини?
3. В една от алинеите бяха зададени ограничения на използването на indemnity clauses (клаузи за освобождаване от отговорност) на производителите на ваксини. Не става ясно защо въобще трябва да има такива клаузи и какъв е проблемът производителят да носи пълна отговорност за продуктите си?
4. Не става ясно: създаването на механизъм за обезщетение дали ще означава, че ще отпадне възможността за съдебен иск срещу производителя? Защото в САЩ например системата е точно такава: възможността да търсиш по административен ред обезщетение е обвързана с невъзможност да съдиш производителя.
Ако в предишната редакция на споразумението все пак се търсеше някакво решение на тези проблеми, то в последната редакция подходът е изключително циничен. Вместо цял член имаме една алинея, сбутана ни в клин, в ръкав сред материята за поръчка и доставка на пандемични продукти. И там е записано, че страните ще помолят СЗО в колаборация със съответни юридически лица и международни организации да разработи препоръки и политики за управление на правните рискове, свързани с приложението на новоразработени пандемични ваксини??? Напълно неясно остава каква компетентност има СЗО по въпроса и защо тя трябва да се колаборира с международни организации, които са обвързани именно с производителите на тези ваксини.
Думата „увреждания“, която се споменаваше многократно в предишната редакция, тук напълно отсъства. Ограниченията относно клаузите за освобождаване от отговорност също липсват. Т.е. в хода на преговорите корпорациите чрез своите лобисти са зачеркнали дебело и малките зачатъци на човечност в това споразумение.
Намеса във вътрешните работи и сигурност
Клаузите на споразумението осъществяват на много нива намеса във вътрешния правов ред и суверенитета на държавите. Ще споменем само няколко примера
1. В текста за трансфер на технология и ноу-хау е предвидено, че с оглед приложението му, страните трябва да направят съответни промени в националното си законодателство.
2. Страните дават пълен достъп до биологичните си бази данни с патогени, като системата на споделяне на данни ще се администрира от СЗО в колаборация с частни организации. След странното поведение на СЗО по време на ковид пандемията и съмненията за връзки между здравната организация и организациите, модифицирали вируса, такова решение определено е притеснително и представлява пробив в националната сигурност.
3. В член със заглавие „Подсилване на регулаторните системи“ се набляга на това, че трябва да може своевременно да се одобряват за употреба пандемични здравни продукти при извънредна здравна ситуация, включително с промени в регулаторните органи и законодателството. За одобряването на медицински продукти обаче има детайлна българска и европейска нормативна база, както и изградени регулаторни органи със съответните изисквания към тях, квалификации и срокове за отделните процедури. Възниква въпросът трябва ли да снижаваме прага на контрол, за да допускаме до употреба субстанции с неясна ефективност и безопасност.
4. Един от членовете предвижда, че всяка страна е длъжна да разпространява сред своето население спуснатите отгоре опорни точки за това колко ефикасни, прекрасни и безопасни са пандемичните здравни продукти. Освен това трябва да прави проучвания и съответни доклади за това кои фактори на национално ниво възпират вярата в науката и публичните институции. Тези дейности ще се подпомагат от СЗО.
Наложеният по време на ковид кризата оксиморон за вяра в науката още е жив в съзнанието на хората, създали проекто-текста на това споразумение. Все пак трябва да отбележим позитивният момент, че са премахнали плашещите текстове за борба с дезинформацията, мисинформацията, малинформацията и всякакви други опити за самостоятелно мислене, които присъстваха в предишните редакции.
Реакции
Изброяването на проблематичните моменти в пандемичното споразумение не е изчерпателно, тъй като те са толкова много, че настоящото изложение би станало огромно. Така или иначе, от вече посочените е ясно, че споразумението не очертава розови перспективи за нашето колективно и индивидуално бъдеще. Въпреки, че подписването на споразумението беше планирано за миналата година, тогава противоречията между преговарящите страни бяха силно изразени и процесът беше временно замразен. Това даде известни надежди, че в крайна сметка споразумението може все пак да пропадне. За съжаление, през месец април тази година страните все пак се споразумяха помежду си и се очаква през месец май документът да бъде подписан.
Вътрешна съпротива срещу споразумението и действията на СЗО имаше в редица страни. Дотук най-решителни действия предприеха САЩ – веднага след встъпването на Тръмп в длъжността му през януари 2025 г., той задейства излизането от СЗО и Съединените щати се оттеглиха от преговорите по пандемичното споразумение. Подобни действия по излизане от СЗО предприе и Аржентина. Няколко дни след изявленията на Тръмп, вицепремиерът Матео Салвини внесе в италианския парламент искане за излизане от СЗО, което не се увенча с успех. В България също има сериозна съпротива срещу СЗО и споразумението. Редица обществени фигури се противопоставиха, а хора от държавната администрация се включиха в тази съпротива, като в своите становища критикуваха опасностите и рисковето, заложени в споразумението. Подобно на Лигата на Салвини, партия Възраждане внесоха в Парламента проекторешение за оттегляне от СЗО. Проекторешението не е разглеждано до момента.
Словакия, управлявана от дисидентски настроения Фицо, организира комисия за разследване на ковид пандемията, оглавявана от доктор Петер Котлар. Комисията беше подобна на тази, която работи две години в САЩ и приключи дейността си през декември 2024 г. с подробен доклад, който вече сме коментирали. В доклада си Котлар разкритикува предприетите при пандемията мерки, като наблегна на рисковете от ковид ваксините и най-вече РНК ваксините на Пфайзер и Модерна. Той също предложи Словакия да се въздържи от подписване на пандемичното споразумение. Изявления срещу споразумението са правили също самият Фицо, депутатът Милан Урик, министърът Томаш Тараба и други словашки политици. А на последното международно заседание през април тази година по обсъждане на споразумението Словакия изненадващо оттегли от участниците си четирима здравни експерти, единият от които е почетен посланик към СЗО. Очакваме да видим какво ще предприемат словаците на срещата през май за финализиране на пандемичния договор.
Прави впечатление, че това остават изолирани действия и дори европейски политици, симпатизиращи на Тръмп не правят крачки в тази насока. Мелони например не подкрепи излизането от СЗО. Унгарските власти заявиха през февруари тази година, че не изключват излизане от СЗО, но след като се ослушаха накъде ще задуха вятърът и видяха, че няма особен ентусиазъм в тази насока, унгарците си замълчаха. А и при словаците, въпреки посочените адекватни действия от тяхна страна, липсва гаранция, че все пак няма да се включат в споразумението. За съжаление, не е налице единен европейски фронт на противопоставяне, който да бламира предстоящото съвсем скоро подписване на пандемичния документ.
Държави като Русия и Китай често се приемат за алтернативи на глобалисткото статукво. На практика обаче действията им често говорят обратното. Русия и Китай не се притесняват от засиления контрол върху населението си, въвеждат цифрови валути и вършат ред други неща от дневния ред на апостолите на глобализма. Двете държави бяха едни от най-активите в прилагането на ограничителни мерки по време на ковид пандемията, а за Китай дори има сериозни съмнения, че е участвал в лабораторното модифициране на ковид вируса, при което се създава SARS-CoV-2. Русия и Китай имаха първоначално доста задръжки към споразумението. През 2021 г. Русия дори се обедини със САЩ в скептицизма си към зараждащата се тогава идея за такова споразумение. В началото на тази година пък след ударното напускане на СЗО от Тръмп, руски официални лица изявиха становище за предприемане на сходни действия. В настоящия момент обаче Русия и Китай явно са преодолели притесненията си и са готови са се прегърнат с Тедрос Гебрейесус и Бил Гейтс.
Какво следва от всичко това?
Класикът го е казал: Timeo Danaos et dona ferentes или „Страхувайте се от данайците, когато носят дарове“.
Пандемичното споразумение е един от Троянските коне, с които данайците на световното задкулисие се опитват да проникнат в крепостта на нормалните и свободни хора. Реално погледнато, това е една от първите стъпки към създаване на световно правителство, тъй като учредената в рамките на споразумението администрация ще контролира и ръководи голям брой от суверенните дейности на почти всички държави в света.
Разбира се всичко е лъскаво опаковано и благовидно, и има медена глазура, която да направи поглъщането и преглъщането по-приемливи. Дали в глазурата има ГМО и странни ДНК частици, са въпроси, които възпитаните хора не задават. Нищо обаче не е предрешено и подозирам, че на предстоящата финална сесия по подписването ще има изненади. Освен това дори и да се подпише споразумението от представители на държавите, то при повечето страни, включително България, има допълнителни процедури по ратификация.
Така че се търси хубава Елена, която да оглави съпротивата. Поптодорова е непригодна по ред обективни причини, Йончева е поставила ново начало в живота си, а Бориславова е от другата страна на барикадата. Но пък има и други.
